Истории за успех
Истории за успех: Михай Туркану
Нещата започват да се нагаждат и за нас леко по-леко.
Първия уикенд изследвах околностите. Градовете са прекрасни, стигнах до Karlovy след това до Bayreuth, Wunsiedel и.т.н.
Болницата е трудна за описване. Оперира се изключително много и от всичко, не само ортопедия. Тук участвах в операции в сферата на остеосинтеза, тазобедрено и колянно протезиране, кой извършени по класическия начим, кой от робот(тук видях за пръв път робота Galileo, до сега го бях виждал само по Discovery), съдова хирургия, раширени вени. Извършваме и Лапароскопски операции на ингвинална херния. Не ми стига времето да опиша как изглежда операционната зала.
С времето не сме много добре, в смисъл, че работата започва в 7 и не свършва преди 16 -17 часа. Тук лекаря прави всичко: взима кръв, превързва, слага канюла. Имам хубав кабинет, компютър от където имам достъп до всички медицински документи, които един пациент ги е имал някога.
Клиниката е добре оборудвана, разполага между другото с автоматичен механизъм за полагане на пациента на масата за операция, кабинет за наблюдение на пациента в отделението, система за свързване с университета в Nurenberg с Regensburg и с други болници от региона, която ни позволява да бъдем в контакт с тамошните лекари и лаборатории. Не минават и 5мин.(може би 3) и системата сигнализира с доклад за анализа изпратен обратно. Ако анализата има патологични данни, по всички компютри се появява съобщение за предупреждение. Или да кажа да хеликоптера АDAC, който каца на площатката, поемайки пациенти за университетските болници? Това е друг свят.
Колегите са ОК. Запознах се с няколко румънци, които бяха изключително мили, и които предложиха да ни помогнат от началото.
Така, че резултатът е позитивен и гледаме с вяра напред.